Embassy of Macedonia in Sofia

iazmanov@abv.bg
До: Министър Красимир Каракачанов
1000 София ул.”Дякон Игнатий” № 3
Министерство на Отбраната
Г-н Министър,
Vanco Gjorgjiev (vancogjorgjiev@yahoo.com) Приятел писател от Скопие



Имам потребност от Ваша помощ по няколко степени и съгласия... Ние с Вас имахме преди 5-6 години един разговор при който не се разбрахме – Темата беше Македонският проблем. Ние днес в Бугария сме повече от 1 милион македонци и конституцията следва да се коригира. Аз съм внук на Солунският Войвода Ичко Димитров, който загина при неговият опит да организира *Македонска Държава* и загина убит в една подлост през 1920 г.
Имате в доказателственост отпечатана концепцията за Мохамеданството, имате я тук. В Интернет е прочетено от 6755 читатели. Но тези които прекосяват Азия и отиват в Африка и след, като избиват милиони мъже вероятно или около и сексуално изработват милиони жени след връщането им се сами наричат Македонци. Защото са разнесли много МАКА. Мъка. На македонски Мъка се произнася МАКА.
Втората проблема е Вашето изявление по отношение на спасението на Евреите в границите на Царството на Борис е невярно. Имам един критичен материал главно по адрес на Президента Генерал Радев, който се изсили в една невярност, като сте последвали него и Вие. Заблудата струва пари... Вие двамата отнехте общо няколко часа телевизионно време и по радио програми, много зрители и слушатели са с употребено време за една неистина. Това струва пари...
Имате текста, който съм по Интернет изпратил на адреса на Президента, на Посланичката на Израел и на Руският посланик.
Както Президентът, така и Вие следва да се самокоригирате с извинениЯ...
Имам веднага телефонно обаждане от Москва, понеже не познават книжката ми за *Багряновият стопански план* - щели да ме посетят при този им интерес.
Никой досега не е обсъждал темата на нашите братя Евреи в Македония около Скопие.
В началото на мандата на настоящият Президент предложих мое сътрудничество за корекции на дефективност от този модел – беше ми отказано. Имах заявка за дискусия с него...
Грешката следва да и се постави глоба. Моля да предадете, че Президента следва да ми заплати 5 хиляди лева, а Вие 3 хиляди поради висотата на положението Ви на двамата.
Имате фактите, които награждават Баща ми със Златен Орден за Храброст, и отделно дядо ми със сребърен. Баща ми почина при неспособност да му се помогне във Военната болница. Той беше ВЕТЕРАН и на 93 години. Майка ми е също ветеран доброволка във Втората Световна Война след 12 Ноември сега тя встъпва в 93.
Цинизма при погребението на Ветерана Баща ми отне малко над 3 000 лева. Само за избръцването му се взеха 300 лева. Като ветеран се е полагало 500 лева помощ, които не му се дадоха посмъртно.
***Аз имам проекти, които могат да извадят Светът и Балканите от Кризата... Можем да обсъдим с Вас подробностите. Още аз бях в САЩ в приятелство с преводачът на Горбачов, с Рейган, този уникален преводач е син на генерал... Имам значим спомен от и за него.
Огромната Държавно-Историческа престъпност е свързана и с Левски. БЪН се подигра с уникалният Николай Хайтов... Настоявам да се запознаете с моята книга „Лъжата в науката” – в НБКМ ще я намерите.
След прочитането и от Вас искам да организирате открито обсъждане на последният брой на „За буквите” – за Левски. Да присъствува Димитър Косев – Ъкадемик и Генерал Радев, президентът под неговата зглобеност - фотография и още се дава документалност на Историко-Държавен реалитет на престъпност. Стотици историци получават заплати и пенсии и сега и от миналлото и това са милиони левове дадени за фалшива нЪука. Крадци на истини...
Тези пари как ще ги върнем, като кражба на пари за измами ? Раздаването им е престъпност – кражба на пари от обществото...
Какви гаранции ще даде Българската държавност пред Парламента на Скопие? Той Софийският е престъпен. Ще пренесе лъжата в Македония, то е стар факт...
Оставка веднага на Радев – Генералчето... При дискусията още... Моите изследвания и печатни работи дадоха на Академик Дончо Костов посмъртно последната „Димитровска награда”. Тук е и Мавзолеят на Левски...

С дълг към историческата истина

Искрен Азманов *** 7-Ноември 2017 г.
Уволнен изследовател от системата на БАН * Носител на стотици Македонски истини
1336 София – Люлин бл.210 вх.Ж #114 02/ 411-9267 iazmanov@abv.bg

PhD
В това, което е България ние МАКЕДОНЦИТЕ сме над 1 милион и това трябва да се закове и в Парламента, има тук Турци и Помаци а ние Македонците сме без никакви права*** До кога??? Той и Македонският Парламент има вина... защото не го иска засега????

New Memory
До: Председателя на „Народно Читалище*Младост
Г-н Павел Найденов
1729 София * жк „Младост” 1
Почитания! Колегиални!
В миналото бях Директор на Окръжния Младежкия дом в Благоевград... И имах много общо сътрудничество с Читалището, на което Председател беше Михаил Цонев в града. Още аз бях институция на ДКМС и имахме много тясно сътрудничество с всички читалища в окръга. В онова време нашият Младежки дом покани всички тогава големи личности и гении на времето и за в бъдеще... Академик Наджаков, Николай Хайтов... Стефан Продев и още...
С интерес се запознах, че във вашето читалище е станала началната ‘коронна’ среща на обществото от „Младост” с желаещият да е Президент Генерал Румен Радев. Аз съм в претенциите да съм по достоен Президент от него и от когото и да е, и моля за наша обща среща с него и диспут по неговата програма и по моята... И обществото да ни оценява...
Като първи момент отбелязвам, че в историята на тази държава не е имало нито един генерал, който да е заслужил дори ефрейтовски пагон, та и той е от този модел. Приемам противни мнения за мой отговор. Очевиден пример днес е Бойко... генерал...
Моята програма е конкретна и е видима по тук приложените мои книги. Най същественото е, че претендирам за 5 Нобелови награди. С прилагане на основните ще спасим всичкият народ от КРИЗИТЕ, още, ще дадем моделът как да стане това и за останалото човечество. Освен, че ги имате на книжки, фактите са разпространени и от Интернет.
Румен Русев, генералът няма никаква свястна програма за развитие и държавен прогрес на обществото. Фактът, че е способен да командва излитане и кацане на военен самолет не е демонстрирано в негови способности към селскостопанска авиация и потребностите и...
Моят случай е от по-особен вариант и хоризонт. Аз започнах революцията срещу неспособният Тодор Живков. Но Тодор Живков е който програмира да се осъществи трагедия в обществото... Нека обсъдим моделът му? Нека е с този генерал във вашето читалище...
България някога можа да изхрани „Хитлеровият Европейски Съюз” – а сега не може да се самоизхрани. Багряновият стопански план не се познава нито от този генерал, нито от икономистите... секретен е. Тук има много възможности за ново.
Понеже този генерал е специализирал в САЩ ще му посоча, че аз съм сред най-заслужилите за Америка. Ще обсъдим моят случай и неговият. Неговият е позор...
Аз имам благословията за 5 Нобела от Президентката на Бразилия Дилма Русеф. Когато моите диспути с този генерал тръгнат по медиите, в благодарност, ще помогна Бразилците да могат да разберат гениалноста на тяхната президентка. Имам много да кажа още на нея.
Аз вече мога да споделя, че пресата и от София и от Пловдив и от Дупница... и още... вярно споделят моите новости, каквито този генерал не притежава и не владее.
Ще споделя, че от редник – аз – Армейският генерал Добри Джуров още през септември 1989 г. ме произведе също генерал, но аз го приех само на шега.

Моля да ръководството на Вашето читалище да се запознае с приложенията тук, а после да ги предостави лично на самият генерал, за да има представа за моята персона.
Част от моят проект е и, че веднага след изборът ми за Президент, аз ще свикам ново Народно събрание. Настоящият му състав е дефектен и не полага грижи за поданиците...
Още предполагам, че този генерал подкрепян от тъмни сили ще осъществи и други срещи в други градове и села... Моля да ме кани на всяка една за диспути....!

Аз някога бях живеещ в жк. Младост заедно с моята първа съпруга, която се оказа с груба същност, и дъщерята, която имам чрез нея е в поредица последвали дефекти... Тази страна на моето нещастие е модел, който следва да изчистваме от съвремието ни и за бъдещето да я няма. Тези трагедии са елемент от моята политико-интелектуална платформа. Здраво и градивно семейство!!!
Още подчертавам факта, че аз преименувах днес да има БСП... Но аз останах в БКП и при това имам 2 членски книжки.
Но най-съществената линия на моята програма е – че като Президент, аз ще съм в състояние да предавам моите достойнства при лични срещи с други президенти, за да могат и те да приложат моите технологични новости за полза на тяхните народи и така да нямаме войни. Още имам глобално решение за внезапно прекратяване на ислямо / моханеданската съвременна война, която я определят медиите като международен тероризъм...
Аз имам спасителният ИЗХОД... Но всичко ще изнеса в дискусия с всеки претендент.

28 Август 2016 г.
С колегиално взаимство
Искрен Азманов ** Член на Академията на Науките на Ню-Йорк
1336 София – Люлин бл.210 вх.Ж ап.114 GSM 089-673-6807
iazmanov@abv.bg
Аз съм основател на Политическо движение на Съзидателите *Академик Николай Хайтов* - за да си в политиката е задължително нещо значимо да СИ създал... Още трябват ни само 2 партии. Можещи и те в съревнование с По-Можещите.
Това се поставя и на сайта на Македонското посолство.

New Article
Кражбата на др. Тодор Живков, която го вкара във властта

За тази престъпност на Тодор Живков, вече съм накратко писал във вестник „Свободна мисъл” 2008 г. броевете – октомври и ноември, но проблемът e по-голям и сега се налага още по-подробно и пространно да се доизясни. Но имаме и още други и различни подробности, които се налагат по-обстоятелствено да обследваме...
Самият Живков е укрил този свой финансов героизъм с тази си кражба в книгата му „Срещу някои лъжи”, тук не е споменал нито дума по това, за което е тук в моят подробен следствен разказ. Също в книгата за Живков, това е книгата на Искра Баева, професорка, тя не познава кражбата, за да може да я обсъди.
Аз не мога да не обвиня СССР за овластяването на Тодор Живков и държането му на власт до 1989 г., нито Сталин, който е подкупен с даровете от Живков, чрез тези крадени пари. И тези пари са били пари на самият Сталин. То е уникален политически подкуп. Моята критика по Радио Свободна Европа през лятото на 1989 г. от Мюнхен не можа да свърши това, което тогава следваше. Той чрез кражба зае властта, а днес Бойко е в неговият програмиран модел от самият Живков. Живков го е упълномощил, Бойко „как да работи”... По „живковски”... Стилът е съвсем подобен.
Нещата започват с активността на солунчанина Инженер химик Михаил Герасимов, специалист по извличане на нефт, който след като е работил около три години из Съветската средна Азия, след дипломирането си и е осъществил над 1000 сонди за добив на нефт и природен газ и той отива при Георги Димитров в Москва в Коминтерна със свое крупно предложение. Революция се прави с бой и оръжия, с жертви и герои, но е време да оценим, че революция бихме могли да направим и да победим с пари и вече чрез пари. За победата ще трябват милиони, но те следва да попаднат в ръцете на борци... и конструктори на позитивна власт. Огромният брой от нефтените кладенци са запечатани, но те имат тогава огромно военно стратегическо значение, защото са най-вече гориво за танкове, самолети и военни транспорти и резерв за топлина през зимата.
Там тогава в СССР той защитава и докторат по тези негови крупни идеи инженер Михаил Герасимов.
Днес тук е нефтеният поток, който Велика Русия предлага на Европа. „Южен поток” засега е дефект на Българските правителства Парламент и вестникарска преса и Радио-Телевизионност. За сега всичките те се позорно излагат в отрицателност.
Предварително в своята теоретична програма Инж. Михаил Герасимов подготвя една огромна карта на която теоретично първоначално предвижда къде са потоците от подземни реки с естествен нефт и газ. И след сондирането се потвърждават неговите предварителни точки на подземните реки от нефт. Това са били гигантски количества, които векове напред следва да се извличат тези безценни продукти изпод континентите има океан от нефт.
Днес гордостта на Велика Русия и на Путин зглобена със завистта на Европа и на Америка към всичко, е резултат на инженерната мисъл, боеви талант на младият ентусиаст тогава Михаил Герасимов, за което следва да му отправим заслуги, почест и благодарности. И посмъртно достойно да го наградим. Паметник сме в дълг да му издигнем. Малцина и сред инженерството са от неговият модел.
Предложението на Инженер Михаил Герасимов е било да се иска съгласието на Сталин и да се направи финансова оценка на неговите сондажи и да се покрият те със стойностно финансово покритие и да се предадат 10 или 20 милиона лева, които да се внесат в България, да се отвори банка тук чрез тези пари и чрез тях да се финансират нелегално-легални дейности на Комунистическата партия по нейната програма за завземане на властта и чрез това явно финансиране.
Георги Димитров се съгласява за осъществяването на този уникален и революционен невиждан дотогава проект. Това е финансиране на революцията и е идея и програма на нефтеника уникум Михаил Герасимов. След обсъждане със Сталин и Димитров, Сталин приема проекта за рационален и значим и дава съгласие за отпускане 20 милиона български пари натрупани до тогава от финансови плащания и ползи от Царство България.
Първият пакет от 10 милиона лева са донесени в София от Д-р Дончо Костов при официалното му завръщане, след 8 годишно негово участие в Института на Академик Николай Вавилов, като генетик с грамадна генетико-експериментална програма. Формално тези пари са декларирани, като негови заработени средства, за периода му в СССР от 1932 до 1939 г.
С тези първи 10 милиона лева се открива „Панчаревската Популярна банка”. Тя има двама официални администратори, които я представляват – директор Иван Палийски и касиер Григор Шопов. Но както всяка банка в онзи период, както е и сега, има и охрана от доверено лице на финансовата полиция и на самата банка, това лице, е което, е с особен финансово-полицейски статут за осъществяване сигурноста на парите, които носят герба на Царството. Този охранител е бил 28 годишният Тодор Живков, посочен от царската полиция.
В Държавен архив, по банково-финансовият профил на документация, следва да има документация по тази банка...? И полицейско-банкова квалификация.
Тези трима са получавали заплатите си от тези милиони. Но банкерството живее от лихви при възвръщането на кредити давани за проекти или тя е била на глобална загуба, които въпроси не са изяснявани, понеже никога и не са поставяни. Обсъждане на нейният случай никога не е правен.
Доказателство за ранната сработка на тази тройка, е тяхното десетилетно последвало постоянно сътрудничество. Иван Палийски е впоследствие Министър на Финансите, а Григор Шопов е генерал от Министерството на Вътрешните работи и е постоянно Заместник Министърът на МВР. На следната 1940 година се връща от СССР инженер Михаил Герасимов и донася в добавка още други 10 милиона лева, които влизат в същата банка на нелегалната БКП. Но с 5 милиона Михаил Герасимов купува помпи, за откриване на нефт от Америка, която тогава е главният производител на тези помпи. Д-р Герасимов е имал за проект да разработи кладенци за нефт из нашата Добруджа и из по-Дунавието. За съжаление тези помпи се забавят да пристигнат в България поради войната на Хитлер против Сталин и са пристигнали около 1946-1947 г. нямам и точната дата. Но тогава вече са били отнети възможностите на инженер Герасимов да работи в тази насока. Той за един период е под арест и за късмет, не е разстрелян както е станало с жертвата Трайчо Костов.
Д-р Дончо Костов получава специална подготовка при лично политико-военно обучение от тогава Генерал Сергей Бирюзов. Запазена е фотография на двете семейства от съвместният им период в Крим. Това е от 1938 г., когато О.З. офицерът Д-р Дончо Костов координира своята дейност след завръщането му в България за взаимни задачи, най съществената от които е „Стопанското планиране на България” и създаване на полу-нелегална банка за финансиране на антимонархическата програма на Българската Работническа Партия или /БРП к/ за успех на Социалистическият модел.
Имах подробни разговори с Генеал Григор Шопов, през 1986 и 1987 г. Тогава той беше заместник Министър на Вътрешните работи и беше най-близкият и верен човек на Тодор Живков в КаДеСе. Неговата работа главно ме интересуваше, като касиер на „Панчаревската популярна банка”, която беше заредена с парите на Инж. Д-р Михаил Герасимов, чрез Сталин и Георги Димитров и Професор Д-р Дончо Костов и каква работа те са свършили.
По това време, бившият шофьор на Професор Дончо Костов, работеше, като огняр, вече пенсиониран на сградата на Селскостопанската Академия, беше на възраст, но беше свидетел на онова, което е основна тема на настоящият уникум. Той имаше перфектна памет. И сподели за подробностите. Той е шофирал тримата, до милионера чех Рудолф Пицка и е свидетел на всичко тогава станало.
Идея на Професор Дончо Костов е била да се дадат на Съветското командване някаква сериозна сума пари на самият 9-септември 1944 г., от донесените от него милиони от СССР, за да има възможност коректно съветското военно командване вече Генерал Сергей Бирюзов и Маршал Толбухин да могат си закупят от тогава богатият на стоки Български пазар необходими неща и поради въздушната връзка с Москва да препратят там от тези стоки и покупки на семействата си. И на партийни лица, като Сталин и Димитров. Той е бил член на настоятелството на тази банка и е знаел, че парите и не са изхарчени. Но се оказва, че парите на банката са тайно и от него изхарчени, или по-точно блокирани по охранително-полицейски причини. Така те не е могло да извършат работата, която се е очаквали да отработят. Отблокирането им в светкавичен срок в само няколко часа не е било възможно, въпреки революционният момент. А Професор Дончо Костов е търсил светкавично пари за съветските другари. Още той не е знаел нищо за Академик Вавилов, а той също е бил в проектът му. С Генерал Сергей Бирюзов Професор Костов е бил личен приятел. Фотографията приложена тук е от Крим, от Одеса, когато Професора получава военен инструктаж и на фотографията са съпругите им и Бирюзов в униформа е прав, а Костов е седнал.
Така финансовото им разузнаване на тази тройка тогава е знаело, че Рудолф Пицка има 6 милиона лева в своята каса. Пристигат в офиса на чехът строител на „Захарната фабрика” – нейните складове и база на софийската гара известна и днес като гара „Захарна фабрика”. Шофьор е бил тогава моят събеседник, огняр и от него имам описание на поведението на Професор Дончо Костов, който е оценил, че състава на „Панчаревската банка” е извършил тотална деградация на първоначалната идея, и по политическата задача на тази банка. Кражба е осъществена и поради тази причина той се е отказал лично да връчи 6-те милиона ограбени от чехът Рудолф Пицка. Парите поема да връчи лично Тодор Живков. В този жесток военен период, такова дарение е имало особенна политическа сила... С тази негова „щедрост” той добива доверието на Съветското командване, както на Маршал Толбухин и Генерал Бирюзов, но Тодор Живков не се спира до тук. Той лично закупува ценни неща и сувенири и специално предлага да се предадат и на Георги Димитров и повечето на Сталин в Москва. Оценява се не като политическо подмазване, а като военно дарение и героизъм тогава.
Тогава в София е реализиран и политически коктейл на новото 9-септемврийско правителство и Съветското военно пристигнало присъствие.
Завземането на България от „Съветската армия” на 9 Септември 1944 г. е един неописан вярно и точно от никого военен акт. Не се е изстрелял нито 1 куршум против СССР или обратно от командуването на онази България към от СССР дошлите шепа хора, генерали в два или три самолета. Против Маршал Толбухин и Генерал Сергей Бирюзов Съветските няколко самолета с по-малко от стотина души военна част не е имало военен акт и те не са изстреляли нито един куршум към тогава Царската власт. Но в София се прави „революция”... Правят преврата БКП на 9-септември мастни революционери. Те нито са стреляли против български обекти от СССР дошлите военни обекти, нито обратно, от българска страна и не е имало съпротива от монархическите уж тогава държавници. Две години по-рано американците бомбардират царската държава поради съюзът и с Хитлер и при съгласие със Сталин.
Арестуването на царската върхушка се осъществява веднага от български актив по наши си български модел и потребности. Куршум съветски не е изстрелян по тях нито един. Потретвам го тук за яснота.
Имах абсолютна неяснота, как се в природата естествено образува нефтът, който е уникална финансова мишена и в мирни и във военни периоди и непрекъснато. Аз съм изучавал химия и никога не е била тема тази естествена образуваност на нефта и природният газ за изучаване. Задал бях въпросът на Инж. Михаил Герасимов, дали той може да ми обясни процесът при който се образува нефтено-газовата колосалност в земната кора. И той ми даде цялата картина на това океано-геологическо подземно образувание.
В океани и морета живеят много животни, риби, акули, китове, миди, охлюви, раци, водорасли, микроорганизми... един огромен океански свят, който представлява една гигантска био-маса, която има количественост от милиони тонове и тя при умъртвяването си представлява при океанско-солна ферментация изтласкана и изсмукана в подземни канали и при гравитачни удари из под-континентални пространства. Така тази био-материя е нефтът и лекият над него подземен газ, който гори и топли, когато се запали. Благодарих на Инженерът Д-р Михаил Герасимов за тази дотогава неизвестна на мен технология, която дава яснота по процеса на постоянното формиране на подземните течни горива и газообразните подобни, които впоследствие се преработват за нуждите на хората. Дават от земният концентрат нефта, петрол, нафта и бензин, за автомобилите, газия за газовите лампи и грес и масла за лагери и валове при специална рафинираност... Но тук работи и процесът, който образува и топлите минерални води с гейзерите в Япония и също из нашите пространства с жешка минерална вода. Ние незнаем колко топла вода изтича и в морета и океани.
Уникалната роля на Тодор Живков при кражбата на парите на строителят на Захарна фабрика е която го овластява пред Съветското командване. Впоследствие всички властови необходимости тръгват, като заявки и процеси чрез него. Получил е огромното доверие на Сталин поради даровете, които са били в няколко куфара...
Тази кражба погубва фабрикантът Рудолф Пицка. Изземването на тези милиони са шеметен крах за неговият проект. Завърнал се в Чехия наскоро той прави инфаркт и загива. Особено любопитно е да знаем откъде той е имал парите за създаване на тази огромна захарна технология ? Съмнявам се да вярвам, че това не са пари на кредит, но кой е зглобил тази уникална промишленост, която е била в състояние да даде земеделски доходи на хиляди производители на захарно цвекло и другите захаро-добивни плодове. Ние не знаем нищо за неговата биография, минало и от пълни подробности за неговият случай се нуждаем.
Руините на гара „Захарна фабрика” стоят и сега, като паметник и документ на тази кражба, която овласти Тодор Живков. И той никога не се осмели да довърши строителството на фабриката или да разруши тези руини паметник на неговата кражба. Аз прилагам фотографиите на сега съществуващото. Задавам си въпросът – необходим е процес на осъдителност на тази кражба, политическа по стойност, но и углавно-криминална по модел на престъпност.
„Нефт, газ и геополитика”, е конфликтът, който се налага да е актуален и сега, но той е заложен някога от Д-р Инж. Михаил Герасимов. И днес ние стоим в неведение за неговата роля на създател и осъществител на Руско-Европейски енергетични гигантски взаимства. Началната технологична идея тръгва от инженерната мисъл на този уникален солунчанин, македонец.
Южен поток е по начало и негов проект на Професор Михаил Герасимов той начиная от него, толкова отдавна.
Фотографиите на софийската гара „Захарна фабрика” са в трагична развалина и сега, но Интернет дава някои отговори на моите въпроси. Захарни заводи е бил комплекс от заводи за производство на захар на Горна Оряховица и София. Между 1911 и 1914 г. се създава Българо-Чешко Акционерно дружество. На софийският обект е следвало да се оформи един голям център за рафиниране на захар от захарно цвекло, а тази производствена идея е активност още от 1911 г., на чехът Инженер-химик Рудолф Пицка, който взима кредити от „Пражка Кредитна Банка”... Там следва да има архивирани свидетелства.
Днес е любопитно от историко-политически интерес, как са оправдани тези 6 милиона заграбени пари...? Или е премълчано политически това престъпление...
Искра Баева, професор е отпечатала една малка оправдателна книжка от стотина страници – „Тодор Живков” – 2006 г. Този подвиг с кражбата на парите от касата на чехът от Тодор Живков не е документиран тук от Баева. Нито в „...лъжите на Живков” в книжлето му от 1993 г., нито някаде другаде.
Фотографиите от Софийската гара Захарна фабрика са и сега уникално свидетелство за овластяването на Тодор Живков, чрез две отделни финансови кражби. Едната е парите на Д-р нефтеника инженер Михаил Герасимов чрез полицейското анулиране на „Панчаревската популярна банка” и заграбените пари на Директорът на Захарните фабрики Инженер-химика Рудолф Пицка.
Аз направих един разговор с Чешкият посланник с проект да изясним, както подробно съдбата на Рудолф Пицка, така и пътят на милионите, които краде Тодор Живков.
Но най новата странност е и от факта, че

OK!
Гибелта на Главния редактор на вестникът на *Пиринска Македония*, Мирчо Юруков

От първи клас до четвърти в Благоевград първа учителка ни беше другарката Катя Юрукова. Тя не можа да ни изкара до краят на четвърти клас. Стана жестока трагедия с нейното семейство. Значи аз започнах да уча при нея от септември 1955 г. А 1956-1957 г. сме били – втори клас. 1957-1958 г. сме били трети клас и 1958-1959 г. сме били в четвърти клас. Тя имаше към мен някакво необикновенно доверие и симпатия поради главно моето по-различно мислене, си въобразявах аз, което не скривах и го споделях с нея и със съучениците си постоянно.
Освен буквара и читанките ни, аз си позволявах да чета и вестникът *Пиринско дело*, а главен редактор тогава беше Мирчо Юрукова на вестника, който беше неин съпруг. Тя се радваше на моите четения. Тм имаше и неща за нас децата.
Другарката Юрукова често ме пращаше до мъжът и в редакцията на *Пиринско дело* за да му отнеса някакви тяхни важни неща. Те бяха запечатани в плик и аз трябваше да успея да се върна през времето на междучасието. И аз успявах.
От един ден тя престана да ни е учителка и повече не се яви в клас. Разбира се тя беше жена на възраст, без да знам годините и... Но впоследствие узнах защо тя е напуснала учителството. То е много тъжна действителност. Те имаха син, за който никога не се чуха подробности какво стана с него...?
Това, жестокото стана може би ден след моето последно изпращане до Мирчо Юруков с плик от нея, за да му го отнеса. Дотогава редакцията на *Пиринско дело* беше в центъра на Благоевград, от северната страна на градинката с Минералната баня, а от това време я преместиха редакцията на северната страна на града, над Болницата и над пансиона за самотни, сираци деца. Бях занесъл пликът - без да знам какво има в него... И от следващият ден др. Катя Юрукова не е идвала да ни е учителка вече никога...
Разбра се, че съпругът и Мирчо Юруков е починал при необикновенност... Погребението му е станало без много обявления. Но неговата необикновенна загуба е причинила огромно страдание на нашата първа учителка.
Години по-късно аз научих подробностите по неговата гибел.
До около 1956-1957 г. *Пиринско дело* отразяваше македонският национален профил на населението на *Пиринският край*. Ние и децата тогава се хвалехме, че сме македончета. И че много ядосваме и бабите и дядовците си, но и даскалите в училище с много мъка ги дарявахме. Бели правехме и пакости, колкото искаме, че и повече, защото бяхме деца. Но и вестникът *Пиринско дело* беше тогава в „македонски стил” на общественост. Ако си спомням точно печатаха го в 3 броя през седмицата. Но македонският героизъм присъствуваше постоянно на страниците му, без да е в някакъв конфликт с българското на общата българска идея. Македонското начало силно присъствуваше ясно и ние с това се обогатявахме при обсъжданията на факти, спомени, снимки и загинали герои с дядовците ни, които разказваха много македонски спомени от македонската история на битки и победи. Гоце Делчев, Яне Сандански, Постол Войвода, че и моят дядо Ичко Вайвода... За тях се пишеше във вестника, а се разказваха спомени много повече. Говоренето ни в къщи беше в македонският езиков вариант, а в училище ни се налагаше да учим говорене на литературен български. Но македонският ни говор от дома ние никога не изоставихме и даже и сега в общуванията си „прикажуваме си по македонцки”.
Та за Мирчо Юруков, трагедията, който беше главен редактор на *Пиринско дело* сега ми е тук думата. Извикали са го в София в ЦК на БКП и са му налагали да престане с македонското във вестника, както беше отпреди. Той не се е съгласявал, защото цялото население на Пиринско – беше тогава „Пиринска Македония” и никой уж не се сърдеше, че е в границите на България, но имахме съгласие, че сме същите хора с Македонците в Югославска Македония, че и исторически с войводското достойнство на бежанци от гръцко и от турско... Това бяха истините с дядовците ни и семействата им.
Сега – какво е станало с главният редактор на *Пиринско дело* след неговото несъгласие да *от-македончи* страниците на вестника и исторически и политически и дума за македонското да няма вече. Той тогава е имал и разговор с македонският най-значим политик – Антон Югов, тогава Министър Председател.
Жестоката гибел на Мирчо Юруков е станала при жестока операция, за да не го има повече в журналистиката с македонската си застъпност. Намерили са го загинал около тунелът на релсите след град „Станке Димитров”. Бил е „паднал” от влака и така е загинал.
Питал бях много хора за оценка на тази невероятна смърт. Нямахме до-тогава друг човек загинал по този коварен начин, нямаме и досега подобна смърт. Журналистът Мирчо Юруков политически е бил в конфликт с македонизма в защитата му, който беше духът и основата на нас македонците от *Пиринска Македония*. Бяха се оформили несъгласия с Титовите тогава различия и Московските диктовки по волята на Димитров с Коминтерновски корени и той не се е съглсявал да бие контра на нашата македонска изначалност...
И така са го хвърлили... бутнали през вратата на влака около тунелът... разгласявайки впоследствие, че той сам е направил грешка в тъмното – уж вместо да отвори вратата на тоалетната, отворил е вратата за излизане и така е бил паднаал от влака и така поради своя грешка е загинал. Но имаше тогава и становища – че „Грешката” е била наложена „Отгоре”...
Тази истина обаче е била най-подробно позната на др. Катя Юрукова, на която никога не се даде възможност да изплаче мъката си по него, македонецът Мирчо Юруков до гибелта си главен редактор на вестника на нас Македонците от *Пиринска Македония*.
12 Март 2016 г.
Разказал тази тъжна история:
Искрен Азманов, ученик на другарката Катя Юрукова в Благоевград

PhD
Трайчо Костов *** Неизвестното за него...
Снощи, 14 Декември 2015 г. по канал № 1 на Българската телевизия група професори в неорганизиран „маратон” дискутираха съдбата на Трайчо Костов. Поводът беше, че на 17 Декември т.г. се навършват 66 години от загадъчната му смъртна присъда и неговото загадъчно осъждане не е изяснено, а е умъртвен, както е актуално и би следвало да се подробно изясни. Дискутиращите четирима не разкриха нищо ново и нищо същесвтвено. По-късно той Трайчо Костов беше реабилитиран, но пак без изяснения и прецизност за станалото. Персоналността му стоеше под секретност... та и досега... 66 години!
Комунист и враг на комунистите ... Обвинен е като шпионин за Англия...
Интересът на Трайчо Костов към английския език е свързан с негово подробно изучаване на трудовете и архивите на Карл Маркс. В периода на неговият престой в Москва като активен апаратчик на Коминтерна той контактува с множество и с английски говорещи коминтерновци от Англия, САЩ, Канада и другаде. И за тези свои контакти Трайчо Костов е докладвал както пред Димитров, така и пред Сталин. На поредица прояви, сесии на Коминтерна той е осъществявал преводи на място. И това се е виждало и се е знаело на всички Коминтерновски нива.
Много малко се знае за съпругата на Трайчо Костов – Люба Евтимова Топенчарова, която е била детска учителка. Тя е родена в Македония в Охрид на 28 Март 1899 г. и тя е починала на 7 Април 1959 г. в София. Надживяла го е със 10 години в постоянен плач. . Била е непрекъснато болна през тези 10 години от страдание по него. Семейството Люба и Трайчо Костови имат един син – Бойко роден на 12 Август 1931 г. и починал 2002 г. Трайчо Костов е роден в София 1897 г.
Какви са моите разкрития относно Трайчо Костов? По доста странен начин аз узнах кой е изпълнил смъртната присъда над него. В казармата, когато бях войник се случи да съм в Софийския гарнизонен арест арестант. Гвардейски Старшина Найден Виденов, беше началник на гарнизонният арест и той е бил изпълнил смъртната присъда на Трайчо Костов.
Как аз узнах подробностите...? Имам една биографична книга „Развод в Америка” – Санта Барбара 2002 г. с предговор и под редакцията на Николай Хайтов. Там стр.38-39-40 съм подробно описал разговорите ми със Старшина Найден Виденов. Той имаше на мундира си няколко странни отличителни военни знаци и когато го попитах, що за награди са те, които не са показани никъде другаде и той отговори, защото тези награди ги има само той. Аз бях доста любопитен и той показа, че първият е от „Принц Кирил”, вторият от „Академик Богдан Филов” и третият от „Трайчо Костов”... Изпълняването на смъртните присъди на тях е негово дело и изпълнение.
В моята биографична книга аз доста подробно обяснявам, за обстоятелствата, както около мен, така и около него. Тогава той беше началник на Софийския гарнизонен арест, който се намираше на мястото на днешният Народен Дворец на Културата, там имаше и тухларна. Моето арестуване, като войник, за 5 дни арест стана в денът на отлитането на Индийската Министър Председател Индира Ганди, който се интересува за точната дата, следва да провери този ден. Но в края на моят арест се случи и последният ден на военната служба на Старшина Найден Виденов. Той е изпълнявал и други различни смъртни присъди, но аз получих неговото потвърждение за тези три случая, които съм запомнил. Как са ставали самите екзекуции, как е потвърждавана смъртта от медицинско лице, аз не попитах. Тогава в ареста се работеше в тухларна и ние бяхме стотина арестанти, но имаше и затворници между нас...
Сега за вината на Трайчо Костов, връзката е обща и със смъртта на Георги Димитров.
Няма български историк, който да е достигнал до истинската причина както за трагедията с Георги Димитров със Трайчо Костов, със Михаил Герасимов и Академик Георги Наджаков. Всичко е във връзка с експлозията на първата Сталинова Атомна бомба, с която Сталин не уби никой, а само я експлодира, за показ, че има такава бомба за страх – 29 Август 1949 г. Но е всичко и в съотношение със станалите преговори на Сталин със Сър Уинстън Чърчил в Кремъл през Август 1942 г. Тази бомба се прави със Български уран.
Но също уволнението на Георги Димитров като Генерален Секретар на Коминтерна е станало по настояване на Чърчил и Сталин „закрива” Коминтерна при „уволняването” на Димитров, Димитров не е бил съгласен и е възнамерявал сам по-късно да възстанови Коминтерна. Но Сталин проваля процеса.
Сега следва да подредим фактите в тяхната хронология. Аз имам една книжка за Сталин „Сталин и генетиката” в Български и Английски текст, където в поредица други подробности описвам диалозите между Сталин и Чърчил по докладът на Чърчил пред Краля на Великобритания, след неговото завръщане в Лондон. При моето пребиваване в САЩ аз се нуждаех от подробностите при тази среща от посещението на Чърчил в Кремъл със задачата – покана на Сталин за отваряне на Западен фронт против Хитлер, което става. Но в началото на разговора на Сталин към Чърчил, той му задава въпросът: „При какви условия започваме разговора и какви са Вашите искания за осъществяване на бърз Фронт против Хитлер? Чърчил поставя първото условие – „Да се закрие час, миг по скоро Коминтерна!” Сталин се озадачава, като обобщава, че при тази военна задача Коминтерна ще е крайно полезен... Чърчил го прекъсва – полезен за Вас, но не и за нас... Сталин доста нервно, ритайки столове и кошче задава въпрос, защо на нас, а не и на Вас?
Чърчил много подробно пояснява – ние ще въоръжим Вашият пролетариат и ако го има Коминтерна, Вие ще командвате да обърнат пушките срещу нас, с което ние не можем да се съгласим. Тогава Сталин съобразява, че Коминтернът е пречка за бърз Западен фронт при съгласие за помощ от Великобритания и САЩ за този фронт.
Сталин обешава, че Коминтернът вече няма да го има и през Май 1943 г. той закрива Коминтерна... Но Още тогава пред Чърчил поставя въпроса за бързо отваряне на фронта, за което Чърчил отговаря, че това ще стане не така бързо поне след 2 до 3 години, след Август 1942 г. Сталин доста нервно е искал по-спешно и бързо отваряне на фронта.
Чърчил отново спокойно обяснява на Сталин, че ще трябват 2 или 3 години, защото трябват кораби за транспортиране 10-20 милиона войници, и военна техника, а за това следва да има време да се построят много кораби и то военни. Пояснил е, че „Ние имаме пушки и оръжия, имаме военни дрехи динамит и всичко останало, но кораби следва да построим. Но Чърчил е обещал Американско-Английската авиация още от следващия ден ще започне да бомбардира Хитлеровите военни обекти из цяла Европа.
Както е известно, Сталин закрива Коминтерна, с което Димитров потайно комунистически обиден не се съгласява. Но той е гост на Сталин, а Сталин е домакина на до-тогава домуване на Коминтерна.
От къде идва амбицията на Георги Димитров, на Трайчо Костов и на състава на ЦК на БРП/к/ за възстановяване на Коминтерна? Това го узнавам от подробен разговор с Академик Георги Наджаков, който е познавал всички планове по направата на Хитлерови Атомни бомби. Наджаков е публикувал свои статии в това списание по Атомна проблематика на немски. Фактите, които ми беше споделил Георги Наджаков се подредиха в последователност. Той ми е надписал негова фотография при тези наши разговори с дата 24 Октомври 1978 г. Английската радиостанция БиБиСи в предаване на 14 Март 2005 г., съобщи, че на 3 Март 1945 г., по изследването на Райнер Кариш, че Хитлер експлоадира малка атомна бомба в Тюрингия с която разрушава около 500 квадратни метра, избивайки няколкостотин затворници, пленници и арестанти. Не се намира все още литература по Японо-Германският проект за атомни бомби. Но Българската роля и Японската и връзка са били подробно известни на Професор Георги Наджаков. Германците подробно изучават минералната зареденост на радио-активните води, топло-минералните от които е извличан уран за експлозии. 1940 г. в София се отпечатва книгата на Инж. Асен Азманов – „Българските минерални извори”. Тази книга е поръчана чрез германски проект и задача. Германо-японски изследвания показват, че японските гейзери съдържат естествено по-концентрирана радиоактивност. Тази е и причината за оста Рим – Берлин – и Токио.
Двете атомни бомби експлоадирани в Япония – над Хирошима – 6 Август 1945 г. и Нагазаки 9 Август 1945 г., по думите на Наджаков са Германо-Японски бомби, а не са Американски. Не ми е ясно как те се изстрелват от Американците? Несъмнено е станало предателството им в полза на Американците. Очевидно едната от двете по Хитлеров проект е била за Лондон, втората за Вашингтон...
Аз подробно се запознах с дневника на Димитров, който беше преведен и в САЩ от Йелския Университет. В дневника си Димитров е записал на 30 Октомври 1945 г. за необходимоста да се отработи производство на Български уран. Значи за по-малко от три месеца до Димитров пристигат данни, че в България има Уран и той следва да се осигури за Сталин. На 30 Октомври Димитров е все още в Москва. А на 6 Ноември 1945 г. пристига със задачата за Уранът от България.
Бях запитал Наджаков как е достигнала новината, че за Сталин може да се осигури Български уран. Той най накратко сподели, че са били много добри приятели с Трайчо Костов още от гимназиалният им период, а и в школата за запасни офицери са били заедно и той съобщава на Трайчо Костов за възможност от Български уран за Сталинова Атомна бомба. Трайчо Костов в тези три месеца е посетил Димитров в Москва и така проекта Атомна бомба се отработва, чрез посредничеството на Трайчо Костов.
Има политическа логика във факта, че Георги Димитров се скончава само 57 дни преди гръмването на Сталиновата атомна бомба, защо ли? А Трайчо Костов е арестуван и също не оцелява. Имаме документ, че и Професор Георги Наджаков е следвало да се арестува и обезвреди. Инженер Михаил Герасимов е също в течение на атомния проект, като пострадал. Той е началник на кабинета на Георги Димитров и той също е арестуван и е затворник. Димитров се скончава на 2 Юли 1949 г.
А политически Димитров се сработва с Югославската ком-партрия и по специално със Маршал Тито, с Милован Джилас и те правят опити за възстановяване на Южно крило на Коминтерна. Коминтерн на Балканите... В Македонските размери...
А Сталин е поел ангажимента пред Сър Уинстън Чърчил вече да няма Коминтерн. Сталин е съобразявал, че ако ще има Коминтерн – ще има още войни и много нови жертви...
Тези съображения са наложили Димитров да го няма преди атомният експериментален взрив с Български уран. И за да не се използува политически Българската помощ се е наложило Димитров да го няма, също и Трайчо Костов, а двамата с по-малка роля Наджаков и Михаил Герасимов са сплашени, но на тях им се отнема политико-журналистически вариант да работи и така главните политически помощници за Сталиновата бомба са обезвредени. Врагът е с партриен билет е форма против Трайчо Костов – но и, че е агент на Англия...
Другият от убийците на Трайчо Костов, политическият, е другаря Тодор Живков. Той е политическият екзекутор на Трайчо Костов. В книгата за Тодор Живков Искра Баева, доцентка, дава документалната фактология по умъртвителната задача на Тодор Живков, която той изпълнява с акуратност. Стр.20 на книгата на доц. Баева: „Живков пръв лансира идеята публично да се иска смъртна присъда за доскорошния висш партиен деец и организира масови митинги, на които Трайчо Костов е заклеймен като враг. Преди пленума от 11-12 юни 1949 г. пак Живков внася в ЦК предложението на софийската организация Т. Костов да бъде изключен не просто от ЦК, а и от БКП, а на самия пленум подкрепя искането Костов да бъде подведен и под съдебна отговорност”. /Централен Държавен Архив, ф.1 Б, оп.5 а.е.36. - Взето от Баева/
Но екзекуторът Найден Виденов не е възможно да е познавал всички тези подробности около Сталиновата атомна бомба, създадена с помощ на Трайчо Костов, Георги Наджаков, Михаил Герасимов и най отгоре Георги Димитров. Той просто е изпълнил задачата...
Любопитно е дали Жан Виденов не е внук на екзекутора на Трайчо Костов и на другите?
А професорите снощи в нито една посока на познаваха фактите.

15 XII 2015

Искрен Азманов *PhD* Член на Академията на Науките на Ню-Йорк
Уволнен изследовател от системата на БАН
1336 София – Люлин бл.210 вх.Ж ап.114 Тфн 089-673-6807 iazmanov@abv.bg

Димитър Общи
Искрен Азманов

Кондиката на Софийската църква „Света Петка – Самарджийска”,
където са погребани борците за свобода
Македонецът Димитър Общи и Карловецът Васил Левски

Кондиката се намира в Софийският архив – някогашния СГОДА /Софийски Градски и Окръжен Държавен Архив/ фонд 1096 к, опис 1, архивна единица 1. Това е книга с особена ценност, грижовно подвързана с мешинена подвързия от твърда и мека кожа, тя започва със слова от началната 1825 година на нейната хроника и е носител на данни до и много години след 1873 г. И даже след 1905 г. Но записката от 23 Април на тази година е със съществена доказателственост.
По кондиката може да се съди, че библиотеката при църквата е притежавала над 200 книги, половината или повечето от които са печатани преди Освобождението. При църквата е документирано, че е имало училище.
Многострадална и забележителна е, но е непроучена историята на Софийската църква „Света Великомученица Парашкева – Самарджийска” - накратко наричана „Света Петка – Самарджийска”. Тази църква днес се намира на най-средищното място в столицата. Този храм на културата, вярата и духът на средечани сега стои ням, без камбанария, без звън и звук. Съществуването на Джамия в съседство, най-вероятно е наложила забрана тук да има камбанария.
Ние виждаме ежедневно в подлеза пред ЦУМ тази каменна приказка издигната от векове назад...
От 1949 година, когато се преустановява Богослуженето там, до днес нито един историк, нито един, не надзърна в архивното и книжовното богатство на този исторически храм на българщината.
Това не е беда, защото нам се падна пък този уникален късмет. Но бедата е и другаде, защото са непотърсени архивите на десятки още други култови паметници из София и са изчезнали много истини, а тези, които са оцеляли до днес – не се изучават, а ни се иска да ровим във Ватиканските архиви, че и много по-далеч. Тези непроучените у нас архиви крият много стаени истини в свитъците си и това са системи от много наши пропуски от времето назад.
Този текст беше завършен още на 5 Април 1989 г. и едно индигово копие беше предадено на писателя Николай Хайтов, за да бъде включен в едно наше общо бъдещо изследване на фактите, както по църквата, така и по археологическата грешка, дело на група подправени археолози, чрез задачи и забрани от някогашният ЦК на БКП. И от грандомани, нагли оперативни лица там.
И така, Кондиката започва със следното начало: „В лето 1825 месец майя 25 ден, аз Стоилко семерджи, епитроп и при попа Златко, и при попа Георгия суходолец, и при баба Анастасия и при Тома... ... и аз и поп Златко повезах /подвързах/ тоя тефтер на „Ста Петка Семерджииска”. Така започва първата страница на кондиката.
На трета страница намираме важна за нас записка: „1 /една/ книга купих Софрония от поп Костоте – 25 гроша.
Това съобщение е важно и значимо и сега, защото то свидетелствува, че в библиотеката на храма през 1825 година е била прибавена и книгата на Софроний Врачански – „Неделник”.
Там на същата трета страница четем: „За книгите, за повезуване, поп Златко кои ги повеза - 20 гроша”. „...За тефтеро що сам го повезал 4 гроша.
Ако пресметнем, че цената за подвързването на една книга е 4 гроша, то поп Златко е подвързал 5 книги и заедно с Кондиката и Неделника, църковната библиотека сигурно е притежавала най-малко 7 книги.
Това обаче не може да бъде цялото книжовно богатство на храмовата библиотека, защото там при църквата е имало и е функционирало училище. На втора и трета страница в кондиката се намират записвания на плащанията на даскало и други още записи по плащания:
„За школето – 8 гроша... За школето – 8 гроша... За школето – 8 гроша... За даскало за школето – 12 гроша... За владичино конак, за власта - 60 гроша... За темян – 5 гроша и 10 пари... ...За церквата що се потегна /за ремонт/ - 125 гроша... ...Пет стотин керемиди – 6 гроша и 5 пари... За иконата „Стая Петка” – 12 гроша и 20 пари...
Месечната заплата на даскало през 1825 година най-вероятно е само 8 гроша, а по-късно е увеличена. Софронието е купено за 25 гроша.
Защо ли е трябвало на това църковно настоятелство и на школето – „Неделника”? Отговор получаваме, когато разгърнем страниците на тази великострадална книга, предназначена за чисти и неделни дела, или за неделен прочит.
Там намираме написаното от Софроний и нагодено за „душеполезная... к разумению простому народу – Сказание о житие матере нашея „Парашкеви Терновския”.
Предадено и нам от духовният писател Софроний Врачански, като най-подробно от всички в книгата жития, поучения и наставления намерили тук място в неговия Неделник - житието на „Св. Парашкева Търновска” е това което ни илюстрира, защо тази книга е потребна и необходима за обучение и за особена реликва на храма, чийто патрон е самата Парашкева, българска светица, за чиято святост е издигната тук тази църква. Тя е символ на загубена държавност и търсене на нова своя Държава.
И епитроп Стоилко семерджи, грамотен и образован, с изкусен и прилежен почерк ще запише, че за Софронието е платил 25 гроша, което е скъпо сравнено по платата на даскало, но пък е доволно, защото книгата най-приляга на храма именно поради точно това житие.
Кондиката носи някогашен библиотечен номер 76, което ще освидетелствува, че до нея е имало още много книги притежание на храмовата библиотека. Къде са те сега? Както Кондиката, така и те са необикновенно ценни и за историята на град София. Но защо ги няма...?
По тази кондика е актуално да се преоценят още много десятки други подробности и те да се исторически координират с поредица от множество факти със стойности за историята на Средец, старата София.
Важно е да знаем, че в 1825 г. и насетне в София /Средец тогава/ се е учело по Софронието. Из другите страници на Кондиката има още стотици и много важни неща, но тук се налага да откроим друга документалност, която е свидетелствувала, че именно тук са погребани и Димитър Общий и Васил Левский при взаимството на други важни предания.
На страница 55 от записите на Кондиката четем, че след 23 април 1873 лето вече епитроп на „Св. Параскева Самарджийска” е Такия Теодоров, който прави харч за ремонт на престоло, което е зад Олтарното пространство.
23 април 1873 г. е дата, която се отнася по-малко от три месеца след обесването на Апостола Левски. Този ремонт е актуален знак за подземна работа тук.
Тук Мавзолейната почит и към двамата е дело геройско на Локорският комитет, учреден и заклет от Левски и тази почит е за да се отдаде святост и за двамата геройски живяли и загинали, като борци и герои.
Прокопаването на гробовете за двамата Димитър Общи и Левски е разклатило с откопаване и закопаване на двата гроба при погребването им тук. Със затоплянето се разместват слоеве на вътрешноста на храма и се нарушава хоризонталноста на Владичийо престол. Той вероятно се е бил наклонил и се е налагало да се коригира неговата хоризонталност поради двата изкопа.
Не се оказа способен нито един от анализаторите на Мавзолейната значимост на тази особена църковна колосалност да намери и да преодолее поръката, да се затрие тази Църква и на нейно място да се издигне Паметник на Сталин... 1949 г. тази задача е в действие и задължителна поръка.
Аз нямам нищо против Сталин, а съм най-против тези политически нему подмазвачи. Поредица псевдо-историци и уж археолози подреждат измами с уж научна стойност. Пишат книги, стават професори, а има и даже академици. Ремонтът на Престола е резултат от принудителните погребения на жертвите герои Димитър Общи от Македония и Апостола Васил Левски от Карлово. Тази подробност е убягнала от анализ от уж-учените историци с които писателят Николай Хайтов реализира десетилетен спор, а победата е на негова страна и това следва да се знае, за урок на псевдо-персоните, получавали и още получаващи заплати за лъжа в науката. То наука ли е то, такава, каквато е днес?
5 Април 1989 г. – 18 Февруари 2016 г.
Искрен Азманов, PhD, Член на Академията на Науките на Ню-Йорк
Тфн 089-673-6807 iazmanov@abv.bg

Левски и Македония
Левски и Македония

Между Димитър Общи и Левски е осъществена една, а може би и две обиколки из Македония. Двамата не се разбират по Македонската индивидуалност. Димитър Общи е заключавал – Македонците от Македония са друг народ различен от Българите. Левски е смятал Македонците за Българи. Димитър Общи никога не се е съгласил и е документирал хиляди основания, факти, документи, борбеност и огромна още информация за разликите между Македонците и Българите.
Още Димитър Общи не е удобрявал *Комитетската програма* от комитетите на Левски. Общи е имал своя позиция. Той не е вярвал в Комитетите на Левски, защото предателства ще е имало много. Неговата платформа е да се глобално активизира цялото подтиснато общество с една значима и запалителна акция, а ако първата не работи – да се осъществи втора, трета четвърта и с успех да се постигне масов щурм, въстание на целия народ, като един огромен герой срещу поробителите. Това е мотивирало Димитър Общи за да осъществи *Обирът на Европейската поща*. Това е била пощенската връзка от Париж до Цариград. Обира е известен, като обир на *Турската поща*. При оръжейно нападение над пощенските карети той дава траекторията на този обир са разпиляването на писма, пратки които разкъсва и оставя диря за неговото намиране настигане и арест.
Общи е считал, че разгласата за тази акция ще революционизира и дигне на крак всичкото поробено население на Балканите и, че помощ от вън не е необходима. Общи се е самоизлъгал, но това е бил неговият проект за реализация на *самоосвобождаването*.
Но в почит на тази героична операция Димитър Общи е погребан в Софийската Църква *Света Петка Самарджийска*, където след него е погребан и Васил Левски. И така тя става Мавзолей на Революцията в София. Локорският комитет осъществява и двете погребения.
Още при дискусиите в Първата легия става озадачаване между членовете ѝ, и Георги Сава Раковски за различноста между хората от Охрид и тези от Локорско и още в спорове за общение с македонците, с което не се съгласява Димитър Македонский, или по-известното му прякорно име – Общий.
В своята книга *Патриотически и насърдчителни Разкази*, отпечатана в София 1907 г. Иван Шумков съобщава за обиколки на Левски из Македония. Той Шумков също е лично съпровождал Левски /стр.302, 324/ из Малешевските гори... Или Кюстендил-Малешевските планини. Шумков е готвел сътрудници на Левски от Демир-Хисарското селото Буново. Шумков споменава за поход с Левски за 1869 г., че е обходил „северните страни на Македония”. Шумков документира слова на Левски, че из Кюстендилско-Малешевските планини Левски е казал: „в тези страни, аз виждам, че ударих о камък” - и определя, че в тези страни „народа съвсем неприготвен”.
При моите изучавания за уникалността на генетикът Дончо Костов – неговото родно село Локорско и неговите предци можах да узная за функциониране на таен Комитет заклет от Левски в това Софийско село. Тук е имало нещо значимо, възел от борбеност.
Локорският комитет има особена активност на различни значими нива на революционна активност. Председател на този комитет е Поп Стоил, чиято дъщеря е майка на Академик Дончо Костов нейното последно родено дете.
Вуйчото на Дончо Костов – Петко Поп-Стоилов е бил подготвен от баща му Поп Стоил за подробно обследване на Османското правосъдие. Подготвил го е за *Аза* в Турският съд на Софийският санджак. Петко Попов, е друг вариант на наименованост. След Освобождението той е въздигнат за Съдия. Баща му го праща да учи юридическият речник, като терминология със задачата да може да помага при арестувани и да се освобождават от Съдът, като оневинени.
След аферата с ограбването и разпиляването на Европейската поща за Цариград от Димитър Македонец-Общи и неговото арестуване в Локорско пристига Левски, за да чуе поведението по кражбата на пощата и цялото поведение, признания и обвинения на Димитър Общи. Пребиваването на Левски е било няколко дни в домът на Поп Стоил в Локорско. Допускам, че едва след обесването на Димитър Общи – 10 януари 1873 г. Левски тръгва за Ловеч за хана, за Лукановият хан. Възможно е Димитър Общи да е говорил и за Левски и да е съобщил известни нему секрети на Левски, с което е гарантирано и ареста на Левски...
В Български архиви би следвало да е доставено и оцеляло Делото и на Общи. Пътят по който идва Делото на Левски би могло да се очаква да е дошло и делото на Димитър Общи. То не е известено, поради противоречия, които донася в историята по истини, които са нежелани довеждащи до укриване на истини. Тук е важно да отбележим, че съвсем съзнателно Левски е обикалял Македония със свои съратници и не се постига разбирателство.
Иван Шумков се приобщава към българският национален модел, а Димитър Общи – не се приобщава. Иван Шумков документира, че „тук Левски удря на камък”. Същото е обобщение и за Димитър Общи.
При взаимно решение с Левски се дава достойнство на Димитър Общи той да бъде погребан в Мавзолейната църква „Света Петка Самарджийска”. При разкопаването тук е намерен и неговият скелет.
Търсенето и арестуването на Левски следва да е и във съгласие с признания от разпита на Димитър Общи.
Медицинският Генерал Иван Маринов, който е съпруг на овдовялата Анна Костова, съпруга на Академик Дончо Костов ми разказа за известното му по разкази на Дончо Костов за Левски и неговите майка и дядо. Става дума за Поп Стоил и Стоила, неговата майка. Говорили са многократно за невъзможността да се запази Левски. При преводачество на член на революционние комитет. Петко Попов е синът на Поп Стоил. Те са се самооценявали като реализирали вариант на юридическо престъпление. Това е бил един уникален и не-срещаща се в други ситуации реалност.
Дончо Костов не е желаел в общество да говори за Левски и за борбите на неговото семейно ядро. Но ако той не беше загинал през 1949 година на 52 години възраст щяхме да имаме по-късно картината на неговите факти.
Петко Попов, след освобождението е съдия в дунавският град Кула. Има една анонимна книжка, която аз смятам, че е негово авторство. Още неговата ранна смърт считам, че е самобвинение за трагедията с Левски. Той не е било възможно да го спаси.
Поп Стоил е организатора за самофинансирането на поредица проекти, първо строителство на църковния храм в Локорско наименован на името на Императора на Русия, който осигурява освобождаването на Гърция през 1829 г. Руските войски преминават през Локорско и пресичат на Юг, за Гърция. В храма „Св. Николай Чудотворец” има няколко иконостенописа на войски в битки и в победи документиращи войнства.
Локорчанина Петко Христов Лимборов с прякор – рибаря е ковчежника на Втората легия на Раковски. На фотографията той е седнал до Левски. Той е финансирал поредица революционни задачи. Парите, които той добива са от улов на риба от река Дунав и продажбата и в Румънската столица – Букорещ. След освобождението той не се завръща в освободената родина. Неговото финансово положение е било достатъчно и още той не е бил потърсен за награда и така той умира в Букорещ. Но той е продължил финансово да подпомага локорчани и свои роднини до своята смърт. Не ни е известна датата на неговата кончина, но през 1928 г. той е бил все още между живите.
Фотографията на която е той ковчежника и Левски е и фотографиран Димитър Македонеца – Общи.
Турските архиви, които се закупуват от Кемал Ататюрк от Генерал-майор Никола Недев, зет на Локорско следва да съдържат и съдебното дело на Димитър Общи – Македонеца, но поради укриване на истини около Локорската връзка то не е преведено и дори не е описано, като съществуващо.
Основният проблем е несъгласието между двамата революционери да имат общо отношение към двата национални модела за държавност за Македонците и Българите. Българската страна се е надявала да съединят Македония с Българските революционни проекти и затова са наименовали Димитър Общи – за една перспективна общност, с което, като проект самият Димитър Македонеца – Общи не се е съгласил. Той дава един революционен урок на Левски при който той сам загива, но и Левски го достига само месец по-късно на бесилото. Димитър Общи е обесен на 10 януари 1873 г., а Левски на 18 февруари 37 дена по-късно.

Искрен Азманов 2006 г.

Apostol Voivoda***
Море Постоле Войводо

Дим се вѝи до Бога.
Игуменжа горе от гръци.
Гърмот се думка.
Земята пука, я дели.
Ичко Гюпчето – сълзи си леѝ –
Ливорверо държе.
Море Постоле братко, си утепано
веке, кортулисано, братко Постоле.
Постоле войводо – Татко на вие
Сираци македонци, турците дека сакат
На гръци да чинат.
Ги чинуват на гръци
Море Постоле...!

Народна песен, записана по рецитацията на Димитър Н. Сакъов, живял в Пловдив, с произход от Солун. Записана от Искрен Азманов през Май 1983 г.

PhD
Ние македонците в Бугария немаме никакви права...
Първаноф при два мандата ПРЕЗИДЕНТ не беще на НИКАК годен да поправи ДРЪЖАВАТА – требе да върна парите за заплата!!!
Кратуната Бойко е от същата направа – некадърен кмет негоден премиер – Герб не е партия а е самата полиция – и се вигя оти ПОЛИЦИЯТА е неспособна за добро... Они требе да си ОДАТ... Докладва Искрен Азманов * Партия на можещите